Категории


Подкрепете



Четвъртък, 13 Март 2014 16:15

Преподобни Кукша Одески Чудотворец

Медия

Една вечер, на високия бряг на Черно море край Одеса княз Александър Теодул разпалил огън

 

Капитанът на една гръцка шхуна решил, че този огън е фар, който в действителност се намирал малко по-далеч. Корабът поел неправилен курс и се разбил в скалите.

 

Княз Теодул бил човек високодуховен и вярващ. Тази катастрофа много го разстроила. И за да изкупи някак своята фатална грешка, князът решил да подари своите земи, намиращи се в района на големия фонтан над морето на Православната Църква.

 

Така в 1814 година било основано архиерейското подворие, а след време възникнал мъжки манастир в чест на Успението на Божията Майка.

 

Във висока духовност и святост живеело братството.

 

 

В 1960 год. по Провидението Господне в манастира се подвизавал преподобни Кукша.

 

Пътят към Одеса за него бил дълъг. Вече като седовлас старец попаднал тук светецът. Вече хорската мълва за чудесата и праведния му живот се разнасяла по целия свят. В обителта се заселвали големи подвижници на православната вяра.

 

Той постави едни за апостоли, други за пастири и учители в делото на служението... ...

 

В семейство Величко имало трима братя: най-старшият Теодор, средният Козма и най-малкият - Йоан. Особена съдба чакала Косма.

 

Още като малък, идвайки в църквата, той винаги надниквал вътре в олтара. Питали го: какво иска да види там? А той отбелязвал: „Боженка, Който там живее”.

 

Когато Козма навършил 20 в 1894 год., момчето заедно със свои съселяни, жителите на село Гарбузинка, което е в Николаевски район, се отправил на поклонение по Светите Земи. По-късно той си спомнял, че даже прост селянин могъл да попадне на Светата Земя.

 

Отначало вървели пеша, после се качвали на някой попътен кораб и плавали. В онези времена се считал за истински поклонник онзи, който издържи всички трудности по пътя: глада, студа, дъжда и вятъра...

 

На 29 септември Църквата празнува Деня на Обретение мощите на преподобни Кукша Одески, раката с мощите e в Свято-Успенския Одески Патриаршески мъжки манастир

 

В 1894 год поклонниците така описвали Йерусалим - „Градът на четирите хълма”, на севеерния хълм между две мюсюлмански джамии се възвишава големият медният купол на църквата на Гроба Господен.

 

На празници тълпата тук е най-интересна - мъже, жени, старци и деца, свещеници и миряни от целия свят напомнят вавилонско смешение на всички езици, сякаш се намираш в същия град в древност в деня на Петдесетница.

 

В храма на Гроба Господен с Козма Величко се случило нещо удивително - всички поклонници се приближили до Камъка на Помазанието. Именно върху него в свое време лежало Тялото на Господа Наш за помазване преди погребението. Няколко хиляди години вярващите идват при тази светиня, желаейки да се помажат с елея, докосват кърпи, кръстчета, за да отнесат със себе си светата капка. Козма също се приближил до светинята. Внезапно той видял, че една от лампадите като че сама се навела и елеят се излял вълху него. Всички хора притичали към Козма и започнали с ръце да събират елея, стичал се по дрехите му, и с благоговение се помазвали. Този случай предричал, че благодатта Божия, с която обилно е обдарен преподобният, ще се предава чрез него на хората.

 

След поклоннението си в Палестина, Козма решил да посети Света Гора Атон. Там в 19-ти век имало повече от 20 манастира. Юношата посетил много от тях, а като попаднал в Свято-Пантелеймоновската обител, помолил игумена за благословение да остане на Атон.

 

Света Гора поразила Козма със своя аскетизъм и висока духовност. На полуострова с дължина 60 и ширина 20 километра - покой и тишина, които само подчертават умиротвореното песнопение на светогорци и шепотът на вълните на Егейско море.

 

В края на своя живот, вече в Одеса преподобни Кукша ще каже, че той като че наново се е върнал на Света Гора. Преподобният обикнал Света Гора с цялата си душа. Той молел благословение за пострижение от своите родни и от киевския старец и прозорливец - отец Йона. „Аз се боях, че отец Йона няма да ме благослови, а той сам дойде при мен, чукна ме по главата с кръста и каза: „Благославям те да идеш в манастир. Ще живееш на Атон”.

 

Майката на Козма също благословила своя син, като му подарила Казанската икона на Божията Майка. Тази светиня преподобният пазел до самата си смърт. Само баща му бил против: „Ще те отсека като клон, ще те погреба и ще знам, костичките ти къде лежат. А в манастир няма да те пусна”.

 

Цялото село уговаряло стареца, докато и той се съгласил: „Нека се моли за целия ни род”.

 

Преподобният прекарал в Пантелеймоновия манастир на Света Гора 17 години от своя живот. В 1900-та година в обителта живеели около 3 000 монаси.

 

Красота, ред и вътрешна дисциплина.

 

Всенощната служба на Света Гора започвала в 8 вечерта, а завършвала, когато провъзгласявали: „Слава Тебе, показавшего нам свет” на разсъмване. Всички трябвало да стоят неподвижно. Старецът си спомнял: „Ако престъпиш от крак на крак, непременно някой от по-старшите ще те удари с юмрук в гърба,  т. е. - „нима си се уморил да стоиш, младежо?”. До полунощ носиш послушание, а в един часа след полунощ - по-скоро в пустинята, на три километра при своя духовен наставник старец Мелхиседек, да се учиш на молитва.

 

Скоро Козма приел пострижение с името Ксенофонт.

 

 

Преподобни старец Кукша Одески (1875-1964)

 

Този угодник Божий обичал хората, но не всички му отвръщали с взаимност. Съдбата му изпратила множество изпитания, но те не сломили неговата вяра. От рождението ли Бог го надарил с дар прозорливост, или пък той бил надарен за подвижническия си живот...

 

 

 

Преподобни Кукша Одески Чудотворец

 

 

Блаженнейши Владимир Митрополит Киевски и на цяла Украина

 

С преподобни Кукша аз се запознах в 1958 година.

 

...

...

 

 

duhovnik.com

Прочетена 17 пъти

Последно добавени