Категории


Подкрепете



Петък, 21 Юни 2013 14:27

„Марто, Марто, грижиш се за много неща”

Нестяжателността  на блажения, казват, била изумителна. Старецът към нищо нямал привързаност: пари никога не взимал

 

... Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
а пък едно е само потребно...
(Лук. 10:41-42).

 

 

„Навред тщеславие и суета,
човекът и да види не желае,
че в празни работи се мае,
съвсем друг ред е на живота му целта.”

(А. Круглов)

 

Нестяжателността* (*непривързаност към предмети и притежания) на блажения, казват, била изумителна. Старецът към нищо нямал привързаност: пари никога не взимал, и ако ги приемал по усилената молба на усърдстващите, веднага ги раздавал на всички бедни и нуждаещи се... Една щедра господарка му предложила порядъчна сума пари за раздаване на бедните. Не желаейки да я оскърбява с отказ, блаженият приел от нея дара, но веднага след заминаването й хвърлил парите пред прага на своята келия и се успокоил. Това подгледали любителите на даровата печалба и, възползвайки се от простотата на блажения, прибрали златото...

 

Срещнала се с Теофил веднъж в светите порти на Лаврата графиня Орлова-Честменская и пита:

 

- Отец Теофил! Днес заминавам. Кажете, моля, какво да Ви купя за спомен?

 

Старецът я погледнал, усмихнал се и казал:

 

- Купи ми това, дето накривя шапката...

 

Орлова не разбрала неговите думи, но когато започнала да разпитва за това другите, се разяснило, че старецът я молел да купи за него шише водка и с този отговор й дал да разбере, че всички земни вещи и подаръци за него са също толкова презряни, колкото бутилка водка...

 

А то, дочула веднъж свръхчувствителната игумения на Киево-Флоровския манастир, Агния, че старецът в гората по време на молитва на студената земя често стои, пожалила го:

 

- Боже мой!... Как той на студената земя по цели дни прекарва, за нас, грешните там да се моли? Трябва на него, праведника, килимче да му подарим...

 

И заповядала на келейниците да избродират скъп килим. Направили. Изпратили подаръка чрез родната сестра на Теофил, послушницата Анна Новичкова. Старецът, за да не обиди Агния, килимчето приел. Но, отправяйки се на другия ден в гората, взел килима със себе си, разстлал го на земята, поседял на него минута-две и, оставил го на тревата, съвсем си тръгнал от онова място. Разбира се, за такава хубава вещ скоро се намерили желаещи, още повече, че старецът престанал и да мисли за килима.

 

Ежеседмично по неделните и празничните дни идвали при стареца двама негови почитатели. Първият от тях, щабс-офицерът на Управлението на Киевския генерал губернатор Михаил Дмитриевич Поздняк, другият - негов приятел, също не по-малко блестящ офицер. Те дотолкова почитали блажения, че веднага в келията при него и обядвали и прекарвали в душеспасителни беседи по цели дни. Веднъж тези двама приятели се сговорили помежду си да сторят със стареца невинна шега: взели тайно неговото износено схимническо одеяние и поръчали в града ново. Старецът крайно тъгувал и съжалявал за изгубилото се, и когато виновниците за пропадането лично му донесли и старата и новата схима, с усмивка казал:

 

- Шегаджии! Защот така направихте? Та вие до грях ме докарахте... Започнах при Царя на молитва да се стягам, няма я моята схима... Исках в църквата службичка да се отслужи, няма я моята схима... Слаба Богу, че поне старата отново ми я донесохте...

 

- Ама Вие новата облечете!.. Вашата за нищо не става...

 

- Насмешници!.. Че кой без ордени и регалии при Царя на преглед ще се изправи? В новата схима аз още нищо не съм заслужил, а  старата нещичко има да краси...

 

И без да я облича нито веднъж, изпратил новата схима в ризницата на Далечните пещери...

 

А ето, нещо и за тайната благотворителност на блажения:

 

Живеел в Лаврата един послушник N.., той преминавал послушание в Новопасечната градина. Достигнал пълнолетие, бил призован на военна служба като новобранец, оказал се годен и му „обръснали челото”. Силно затъгувал младият подвижник на благочестието, предчувствайки близката раздяла със светата обител, но да се откупи от службата не могъл, тъй като нямал за това пари. *28. Среща се той скоро след това със стареца Теофил и блаженият, внимателно поглеждайки го, казва:

 

- Ти какво, войнико, си затъгувал?  Не искаш на царя земен да служиш, искаш на Царя Небесен да се наемеш на служба?

 

- Ох, недостоен съм аз за тази милост от Бога. Няма за мен, грешния, място в светата обител Печорска, - тъжно промълвил на това послушникът N., и от очите му потекли сълзи.

 

- Е, е, не плачи, не тъгувай, брат!.. Ще останеш в Лаврата да живееш, - казал му в отговор блаженият и тръгнал по своя път.

 

Изминали два дни. Дошла в Киев на богомолие графиня Орлова-Чесменская и, като се поклонила пред светините, се явила пред стареца Теофил, за да се изповяда при него.  В келията тя не го заварила, а го видяла на манастирския двор, насочила се към него. Блаженият отгатнал намерението на Орлова и поискал да изпита нейното смирение. Като че не забелязвайки графинята, той бързо се носочил към гората, а Орлова, не желаейки да изпуска от очи рядко появяващия се пред хората старец, тръгнала след него по петите... Старецът ускорил крачка, Орлова след него... Рязко свивайки, или отклонявайки се настрани така, че графинята Орлова ту го губела от погледа, ту отново виждала стареца да върви в отдалеченост, блаженият Теофил се насочил към Новопасечната градина и, като влязъл през портичката, мигновено се скрил от очите. Развълнуваната графиня, изгубила неговата следа, се спряла в нерешителност, но за щастие до вратата на градината седял онзи самият послушник-войник N., и тя пристъпила към него с въпроса:

 

- Ето, току-що в градината влезе...- почтително кланяйки се, отговорил послушникът N.. и отворил пред графинята портичката.

 

- Заповядайте...

 

Не помнейки себе си от радост, Орлова извадила от редикюла* 29 шепа злато и с благодарност го предала на N...

 

Златото стигнало не само за придобиването на войнишката квитанция, но останало още и за другите нужди на откупилия се войник N...

 

Името на блажения старец Теофил толкова се славело в околностите на Киев, че нито един от благочестивите и богобоязливи люде (а по онова време, както виждате, те били много), не започвал важно дело без неговите съвети и указания. И всяка дума или съвет на блажения, колкото и да бил суров или неудобен, се приемал от поклонниците без всякакъв размисъл, като вещаещ глас от Небето, и се изпълнявал от тях с неприкосновена точност.

 

...

 

Преживявал в Киев един борсов посредник Иван N. През време на своята младост, когато служел като продавач в някой-си магазин, замислил посредникът да се ожени. Дълго си избирал девойка по сърце и ето, случайно срещнал се в събранието на търговците с Любочка З., установил своя поглед на нея. Участта на прекупчика била решена и той решил да направи на Любочка предложение. Натъкмил се, дошъл при нейните родители у дома и изразил своето намерение, но получил от майката отговор:

 

- Любочка наша вече е посватана. Женихът й е един млад човек, Хенрих М. Той макар и да е с лутерантско вероизповедание, но ние не можем да вземем обратно дадената му дума...

 

- Ах, Боже мой! Но аз безумно обичам вашата дъщеря!

 

- Какво да се прави?.. Жалко, че не сте казали за това по-рано.

 

Вярно, че прекупчикът бил човек деловит и умен, а немчето, макар и вятърничаво, но затова пък богато. Тогава родителите на Любочка събрали у дома роднините и започнали да се съвещават, обсъждайки предложението на посредника, но с повечето гласове все пак решили да дадат дъщерята на немеца. Обаче преди да  устроят сватбата, намислили да посетят стареца Теофил. Накупили пити, хляб, тамян, свещи и пристигнали. Старецът им отваря вратата, приветства всички и, не давайки на посетителите да измълвят нито една думичка, казва:

 

- За Ивана, за Ивана... Не смейте да давате на Хенрих-болвана* (* безотговорен, тъпак)!..

 

Родителите го послушали, Любочка се венчала с прекупчика и цял век била щастлива.

 

А ето и друг случай. Вдовицата-еснафка Фекла Тарасова имала млада и красива дъщеря Анна. За нея се сватали двама жениха: единият красив, напет, с весел нрав и обичащ да пийне и погуляе, другият с лице, изровено от шарка, и мрачен, но с кротък и солиден нрав. Първият живеел в предградието на Киев - Димиевка, вторият - в селцето Мишеловка. Първия Анна обичала до безумие, към втория била равнодушна и категорично отказвала да се омъжи за него. А майка й, обратното, настоявала за това, дъщеря й да се омъжва за жениха от Мишеловка. Заминали в Китаев, на съвет при стареца. Блаженият, без да казва нито дума, дава на Анна кобилица с ведра и заповядва да донесе от Димиевка вода. Девойката изпълнила нареждането. Излял донесената вода в стоящата под водосточната тръба бъчва, блажният отново дава на Анна ведрата и заповязва да донесе вода вече не от Димиевка, а от Мишеловка. Водата след половин час била донесена.

 

- Откъде по-трудно беше да носиш? - пита девойката старецът.

 

- От Димиевка, - отговаря Анна; - оттам е далеко, а от Мишеловка е близко.

 

- Е, тогава помни... Ведрата на раменете означават твоя живот. Ако послушаш съвета на майка си и се омъжиш за Мишеловка, то и животът ти ще бъде лек. А ако не послушаш и се венчаеш с Димиевка, целият си живот ще проклинаш от мъка и нужда...

 

Вразумена от такива думи, Анна послушала съвета на своята майка, и като се омъжила, целия си живот никога за това не се разкайвала...

 

Но станало веднъж и обратното. Старецът на изповед дал съвет на един момък да се венчае за една вдовица, а младежът се оженил за онази, която сам си пожелал да вземе.

 

- Какво там стареца да слушам! – така казвал той на своите другари. – Все едно монахът няма да узнае.

 

А когато след седмица младите отишли в Китаев и се отбили при стареца в келията за да получат благословение, блаженият Теофил, посрещайки ги на прага на дома, дал на новобрачните стара, опърпана кошница, начието дъно имало купчина бокллук, а най-отгоре лежали две ябълчици... Нямайки възможност да разгадаят тази притча, младите отишли за обяснение при Китаевския духовник. Духовникът ги изслушал и казал:

 

- Двете свежи ябълки - това сте вие. Купчината боклук под тях – това е нещастният под вас живот.

 

И действително, не изминала и една година, когато младите започнали да спорят и се карат и накрая се развели...

 

 

Смъртта на праведника

Прочетена 236 пъти

Последно добавени